“Die Welle” nach “Der Vorleser”

Миналата седмица гледах два филма. Добре че беше вторият.

The_Reader

The Reader – Филм, който оставя следи и прави гънки.

Режисьор Stephen Daldry, по романа „Der Vorleser” (буквално означава „четец на глас”) на Bernhard Schlink.

Темите, които филмът поставя са тежки. 1 GB тягост и въпроси. То е ясно, че в крайна сметка всичко опира до, както г-жа Михова казваше, „общочовешкия” или също „екзистенциален” въпрос за доброто и злото.

Докато те докара до там обаче, г-н кинематографът те прекарва през лабиринт от повръщано, еротика, секс, няколко класически романа, историческа епоха, невежество/ неграмотност/ дисциплина/ любопитство, любов, мисли, случки, елитно американско висше учебно заведение, една съдба, две съдби, още много съдби, съдебната зала, съдебните заседатели, един много секси епизодичен герой, затвор, много класически романи, записани на лента, среща, самоубийство, човечност, малко тъпа мелодрама с една кутийка. Та на финалните надписи си изнемощял и ти е точно толкова все тая за доброто, колкото и за злото… Важното е младите да се обичат…

Кого да обичат? Как да обичат? Ами ако този, който обичат е бил пазач от СС в Аусшвиц? Ааааа, не! Никакво обичане… По-добре без любов, без емоция. Трябва да има дисциплина! Човек трябва да върши това, което трябва да се върши. Да ходи на работа, да си глади сутиена даже трябва! Да се умива, ако някой е мръсен и него да измива. Никакво разсейване. Дисциплината дава чувство за удовлетвореност! Кофа вода и измиваш повръщаното. Продължаваш напред. И в кого се превръщаш?

Историята вкратце:

Майкъл Берг (15) и Хана Шмид (Кейт Уинслет), преживяват еротична история с елементи на любов. Той ѝ чете. Авторът се постарава и двамата да ги харесаме, като ги сравнява с пуританското, лицемерно семейство на момчето.

Michael: I can’t live without you. The thought of leaving you kills me. Do you love me?

Тя заминава. Той отива да учи право. Вижда я в съдебната зала. Разбира, че тя е замесена в дребно престъпленийце срещу човечеството.

Professor Rohl: What we feel isn’t important. It’s utterly unimportant. The only question is what we do. If people like you don’t learn from what happened to people like me, then what the hell is the point of anything?

Ами сега?

Лично мнение: Мразя автори, които се опитват да пробутат тезата, че тъпанарите и те душа носят. Неприятни главни герои могат да ме накарат да анатемосам цялата, там от какъвто сорт е творбата, гилдия. Факт е, че човек може да осъзнае грешките си, но това определено не означава, че ги е изкупил и че трябва да започнем да го харесваме! И тази Хана, ако беше простодушна кравичка -убийца също сигурно щеше да ме доведе до същото ужасно състояние на гняв, но тя прояви характер, да ѝ се не знае… Тя беше толкова изконно объркана, но едно нещо беше схванала – това че е неграмотна не е хубу! И прояви достойнство и характер, като се обрече на доживотен затвор, само и само да не си признае, че не може да чете. Чудя се възможно ли е такъв човек да съществува реално? Какво по дяволите може да те накара да затриваш народ по най-жесток начин ако имаш достойство и характер?

Die_Welle_scene

Die Welle филм който обяснява, появата на наякои феноменални проявления на не-човечност.

Режисьор Dennis Gansel (Тук обратното – режисьорът германец), по романа “The Wave” на Todd Strasser.

Книгата е базирана на реално проведен експеримент. Филмът е базиран на книгата. Реално проведеният експеримент е базиран на хората. Хората често се базират на книгите, които четат, а през последния век и на филмите.

Историята вкратце:

Готиният учител в училище ще води ЗИП („Задължително избирателен предмет” или както там се разчленяваше абревиетурата) по „Автокрация” (еднолична власт). За да ги заинтригува, учителят решава да демонстрира как се установява такъв режим, чрез някои прости но ефективни психологически трика. Стадната природа на човешкото същество взима превес. Еуфория, задружие, няколко вандалски прояви, убийство, затвор/арест.

Малко или много този филм обяснява как се е случила Хана Шмид. Когато ценностната система е уязвима/слаба/млада/неустановена/необразована бива лесно манипулируема и най-първични, често зверски качества човешки могат да изплуват на бял свят. Лошото е, че май не може да се разчита на това че само слабите са подвластни на това, съдейки по историята. Всичко зависи от обстоятелствата, в които попадаме. О, колко тъжно заключение!

За да не е толкова песимистичен извода, ще сложа на края една оптимистична лекция, която Ани ми даде. Там тезата е, че същите тези обстоятелства могат да ни направят зверове, могат да ни направят и герои! (Пак базирана на експерименти на хора, базирани на книги)

http://www.ted.com/talks/philip_zimbardo_on_the_psychology_of_evil.html

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s