„Зад Кадър” – ставаме все по-добри!

София Филм Фест започна с “Зад Кадър”

Режисьор – Светослав Овчаров, в ролите – Иван Бърнев, Цветана Манева, Касиел Ноа Ашер, Красимир Доков, Гергана Плетньова, Валентин Ганев, Койна Русева, Пламен Масларов

Не проявявам задълбочен интерес към българското кино, но от това което минава пред очите ми констатирам – Хип, хип, УРА, ставаме все по-добри!

„Зад кадър” не беше „За български – става!” – снисходителна мисъл, родена от племенните цености, които се коренят в моралната ми система.

За първи път най-откровено си мислих „Абе, тази монтажна връзка на кадри с два търкалящи се предмета е ужасно дразнеща!”, „Абе, това да разкажеш мислите на героя със задкадров глас, докато пише писмо е чийзи”, „Абе….”. Мънички критични мисли, които протичат само тогава, когато всичко друго е наред.

Всичко друго – интересна история, съвременен диалог, красиви кадри, непреиграващи и чудесни актъори, пълнокръвни герои, верни послания, приятен звук и OMG, OMG – чувство за хумор!

ИСТОРИЯТА ВКРАТЦЕ

България/Западен Берлин, желязната завеса, семейство, БКП, ушеви, семейство?

Филмът е по истински случай.

КОМУ Е НУЖНО?

Ако искаш да разбереш обществото, в което живееш е добре да се запознаеш с архитипите му. Ако прочетеш историята на държавата си ще зарадваш даскала си по история, но няма да схванеш сърдитото му държание на лафката. „Зад кадър” разказва история от перспективата на човека. И пак – ако искаш… защото винаги има вариант да не те интересува защо даскалът ти по история нервничи на лафката. Честно казано, не знам кое е по-умното.

ДОЧУТО В ТОАЛЕТНАТА СЛЕД ФИЛМА

Баща: Хареса ли ти филма?

Пуберка: Не.

Баща: Сигурно не го разбра…

Пуберка: Не, разбрах го, ама не ми хареса!

Бащата тръгва, нищо не казва. Тя след него…

Пуберка: Е, със сигурност не съм го разбрала толкова добре, колкото ти си го разбрал…. (продължава да говори, ама аз вече не чувам)

Наместо клипове – шортове!

Future Shorts (хем-международен-хем-ежемесечен-филмов-фестивал-вече-и-у-нас-лично-аз-още-не-съм-ходила) ни съобщи, че заедно с  http://massiveattack.com/ (които-забележете!-на-сйта-си-имат-wiki-секция) правят 8 късометражни филма, наместо “клипа” за новият албум на групата Heligoland

Първият не-клип е на http://www.edouardsalier.com/ и много хубаво му е е получил! Само текста до видеото е малко претенциозен, за мое голямо щастие гледах видеото преди да чета текста, та ми хареса. Препоръчвам ви да направите същото….

The diving bell and the butterfly – !!!

Режисьор: Julian Schnabel, с участието на: Mathieu Amalric, Emmanuelle Seigner, Max Von Sydow

Оригинално заглавие: Le scaphandre et le papillon

Доказателства за автентичност: Филм по роман, романът намиган от главния герой на филма.

За филма научих от този чуден блог, който си следя.  Там пише едно/друго по темата.

ИСТОРИЯТА ВКРАТЦЕ

Жан-Доминик Боби, редактор на Elle, във Франция е повален от locked-in syndrome. Синдромът – пълна парализа на тялото, изключая едното му око и мозъка. Контактува само с намигания. Разни жени около него.

Оказва се, че доста произведения са подправени с герои, с този синдром —- Star Wars, Граф Монте Кристо

ЗА ФИЛМА

да на драмата/не на мелодрамата

Сценарий върху (сама по себе си) драматична история, филмът е приятно непретенциозен. Няма изхвърляния, като тежки монолози/диалози/крокодилски сълзи. Режисьорът простичко снима първата половина със субективна камера – от гледна точка на главния/парализиран герой. Емоциите илюстрира с абстрактни кадри, най-често повтарящият се, от които на водолаз в скафандър. Няма поглет/жест/реплика, който да ти донесе по-реалистично чувство за клауфостробия.

големият смисъл

Тежък филм, гадна история – голям смисъл. Изводът – „всичко е в главата”. Докато човек има въображение и спомени, няма какво да го счупи. (бел. прев. ако е достатъчно силен, ъф корс)

„ It won awards at the Cannes Film Festival, the Golden Globes and the BAFTA Awards, as well as four Academy Award nominations.”

ПРЕПРАТКА – „ЧУЖДЕНЕЦЪТ” на Камю

Не мога да се сдържа да не направя паралел с книжка пак. „Чужденецът” е роман за емоционален инвалид (с парализирано сърце – това е метафора!). Авторът – Албер Камю, отново те оставя заключен в неговата глава с разказ от първо лице. Главният герой попада в затвора, където му остават спомените (при него не толкова въображението). Извода отново е „всичко е в главата”. Малко по-различно като стил, но доста подобно като рамка и смисъл.

„”Чужденецът” е пестелива и мощна съвършена творба за разрива между човека и света, шедьовърът в белетристиката на Албер Камю (1913 -1960), носител на Нобелова награда за литература.”

Дориан Грей – БОЗА

Режисьор: Oliver Parker, с участието на: Ben Barnes, Colin Firth

„But even the bodice-ripping orgies can’t disguise the fact there’s not much happening under the movie’s beautiful, gothic canvas.” -Jonathan Crocker

Like!

Въпрки че не-очакванията ми за този филм се оправдаха, не можах да не го гледам, тъй като „Портретът на Дориан Грей”, освен единственият роман на Оскар Уайлд е единственият роман, който моя милост е чела три пъти. (Не съм гледала предишни екранизации!)

ИСТОРИЯТА ВКРАТЦЕ

Красавецът Дориан Грей отива в Лондон ( Дикенсова Англия ), за да наследи покойния си, лош дядо. С красотата си пленява представители на висшето общество. Портрет, който художникът Базил (влюбен в него) му рисува, започва да поема следите на времето. Актрисата Сибил Вейн го среща с любовта и невинността, Хенри го среща с порока. Дориан избира порока, след като/тъй като е дарен с вечна младост. И така…

КНИГАТА – 1-ВИ ПРОЧИТ

Бях малка AlsoKnownAs девствена. Научих нова дума – „хедонизъм”. Цинизмът на Оскар Уайлд ме плени. В тефтерче си записах остроумия в стил:

“The only way to get rid of a temptation is to yield to it.”

“I like persons better than principles, and I like persons with no principles better than anything else in the world.”

“I adore simple pleasures. They are the last refuge of the complex.”

“One can always be kind to people about whom one cares nothing.”

Не разсъждавах много, просто се кефих на остроумните фрази. Мислих си, че съм разбрала книгата чудесно!

КНИГАТА – 2-РИ ПРОЧИТ

Изненадах се колко съм била зле, като съм я чела първият път, как въобще не съм прозряла екзистенциалния/общочовешки смисъл заложен в романа. The moral of the story над всичко!

КНИГАТА – 3-ТИ ПРОЧИТ

Изненадах се колко съм била зле първите два пъти като съм чела романа и цинично отбелязах – БАХТИ ГЕЙСКАТА ИСТОРИЯ!

ФИЛМЪТ

Един филм никога не може да ти даде това, което един роман ти дава и vice versa. Огромният проблем на филма е, че режисьорът май се е опитал да екранизира всичко и накрая изненадващо не му се е получило. В този момент сигурно е въздъхнал и е решил поне да оживи портретът, като го направи „да издава звуци”.

Лично моето мнение е, че всеки филм трябва да има една основна идея/тема, на която да са подчинени всички останали теми/идеи. В момента, в който изгубиш едното нещо, което всъшност искаш да кажеш – получава ти се „боза”, защото не знам кой трябва да си, та за 2 часа да вкараш драгия зрител в няколко филма едновременно.

Посланието на филм по тази книга, според мен би следвало да бъде или ЖИВЕЙ/но с мярка, или ЦЕНИ/но не сляпо, или ГЕЙСКА ИСТОРИЯ. Мисля, че романът е толкова шарен, че могат да се извадят поне още 50 теми от него.

„The basis of optimism is sheer terror.”

Защо Антихрист е един много хубав филм or not

режисьор: Ларс фон Триер, с участието на: Уилям Дефо, Шарлот Гейнсбрук

Защо близките Ви биха ви посъветвали да НЕ гледате филма?

Вариант 1: защото ви мислят доброто и не искат да се натоварвате излишно с тегави мисли и чувства

Вариант 2: защото не са разбрали филма и смятат, че има излишно брутални сцени – смятат го за тъп.

Вариант 3: защото са от женски пол и се притесняват от това, което ще разберете за тях след като гледате филма

В кои случаи НЕ трябва да ги слушате?

Ако сте човек с натоварено ежедневие и много отговорности и просто весел филм, всъшност не може да ви разсее.

Ако си падате по психология/психоанализа.

Ако имате някакво мнение за Фройд и фройдистите.

Ако харесвате сложни, тегави характери тип герой на Достоевски

Ако сте естет, ама наистина + който харесва сюрреализма.

Ако обичате да ви вдигат похлупака и да ви бъркат в мозъка.

Ако сте гледали „Огледалото” на Тарковски (подразбира се че попадате и в някои от горните категории ако отговаряте на това условие)

В кои случаи ги послушайте?

Ако сте умен, но лабилен (ако сте тъп нищо няма да ви стане)

Ако не обичате да ви вдигат похлупака и да ви бъркат в мозъка

Ако не ви интересуват ни Фройд, ни Достоевски, ни Тарковски.

Ако обичате жена си и бихте искали това да продължи да е така.

Какъв е смисълът?

“The great question that has never been answered, and which I have not yet been able to answer, despite my thirty years of research into the feminine soul, is ‘What does a woman want?'”
-From Sigmund Freud: Life and Work by Ernest Jones, 1953

Ларс фон Триер съумява да разчепка женската психика и да изкара някои доста интересни фундаментални принципи, благодарение на които „Ние, жените” функционираме . Ако Фройд базира теориите си предимно, ако не и единствено на силния пол, Триер му хвърля ръкавицата с „Антихрист”.

Филмът е „гигантски”, защото:

Триер успява да вкара героите си в ситуация, в която изважда от тях каквото му е нужно, за да докаже тезата си. Сложна задача, защото успява да бръкне доста навътре в подсъзнанието и да измъкне „интинктите” на госпожата, да я превърне в животно и това да стои на екрана твърде убедително, без фалш. Успява да направи героинята си парадигма на женската психика за 2 часа, като този модел е ужасно различен от всичко, което (поне аз) съм виждала.

Успява да вкара господин драгия зрител в нечувани емоционални състояния. Всичко започва много плавно, историята звучи доста реално, макар и фактите, да са шокиращи. Няма нищо свръхестествено. В един прекрасен момент, когато вече си докаран до определено състояние, режисьорът започва да забива шокиращи сцени директно в можъка ти, така че на края на филма, се чувстваш определено странно.

Красив е.

На къде отива света и има ли смисъл живота?

Най-чудесното му на този филм е, че свършва с гаден, но всъшност щастлив край. Ако сте гледали Догвил – е, нещо подобно. Така че господин драгия зрител, ако издържи на натоварването и все пак догледа филма до край, не остава депресиран, а просто замислен.

Могат да се изпишат томове за Антихрист и сигурно отново ще поста нещо, по темата скоро, но за сега толкова!

Целувки и лека нощ!

14.03.2010 update

благодарение на great friend I admire, Graham Green, едно пътуване и 3 месеца, мнението ми претърпя завой.

1. Не е нужно да вкараш в депресия драгия зрител, за да кажеш каквото имаш да казваш

2. Да вадиш от хората лошите работи те прави лош човек.

3. Все още смятам, че с позитивизъм не можеш да чопкаш в съзнанието, но нужно ли е да се “чопка” въобще толкова? Дали това не е всъшност по-деструктивно отколкото контруктивно?

4. Верую – one is not only created, but born to create…

Отново лека нощ и този път – сладки сънища…

Майстора и Пенелопе Круз

“Сладки сънища” , “Ню Йорк, обичам те!” и “Елегия” ИЛИ “11 кратки истории, в които главният герой не си намери маргаритата в лицето на мис Круз”. Кураж, Хавиер Бардем, с толкова желана жена!

3 от 4-те филма, които видях от киномания тази година бяха любовни. Сексът, наркотиците и рока май не са актуални вече. Кинаджии призовават: “Да бъдат любовта, виното и джаза!”.

СЛАДКИ СЪНИЩА

режисьор: Джейк Поутроу, в главните роли: Гуинет Поутроу, Пенелопе Круз, Steffan Boje (не знам как се чете на български)

Знам че не е хубаво, но не мога да се избавя от предразсъдъците си, породени от факта, че режисьорът на филма е от семейство Поутроу. Не бих казала, че си струва, но филмът се гледа. Все пак по-добре да гледаш отново Vanilla Sky.

Би следвало главният герой да преживява тежко психологическо премеждие/криза на средната възраст, в следствие на което насън му се явява мистичната Анна (Пенелопе Круз) и дава нов смисъл на неговото съществувание (или поне нощите му). Гаджето му Дора (Гуинет Поутроу) си спи до него, докато той не изчатква тотално и тогава тя си тръгва за кратко. За съжаление обаче екзистенциалната му криза не е описана, така че да останеш с впечатление за голяма драма и на практика драгият зрител (поне аз) остава с впечатление за един неудачник, дето сънува розови сънища. Тежко смислово натоварени символични сцени на Дора и главният герой, които си пожелават “Лека нощ, обичам те!” в три поредни сцени в течение на филма би следвало да те информират за разпада на техните взаимоотношениш, но драгият зрител (поне аз) си мисли само: “Тука режисьорът се опитва да ни информира, че между тез двамата нещо започва да куца!”.

Пенелопе Круз играе чудесно. Тя има два персонажа – този от съня на господина и “реалният”, на актриса/модел от реклама. Вторият от които, поставен доста неубедително. В интерес на истината всички играят добре, диалогът също е ок. Липсват обаче малките детайли/жестове, които да направят филма.

В крайна сметка послението на също не е лошо, но няма да казвам кой е убиеца…

НЮ ЙОРК, ОБИЧАМ ТЕ

11 режисьора, 11 кратки истории

Филмът е продължение на “Париж, обичам те!”, който за съжаление още не съм гледала и не мога да ги сравня. Сглобен е от 11 кратки любовни истории по 10 минути, от които скучните – в края. Започва доста забавно, има един особено смешен диалог между Итън Хоук и мацка с дръпнати очи във втората история, но към средата на филма си готов (поне аз) да ставаш и да си ходиш.

Това, което ми липсваше беше общо послание на филма. Ако не се лъжа Айзенщайн беше доказал нАучно, че в монтажа А+В=С. Сиреч, сглобяваш два кадъра и получаваш трети смисъл (не АВ, а С). Конкретният експеримент/пример беве лице+супа=глад. Е това липсва в “Ню Йорк, обичам те!”. Всяка история стои сама за себе си и няма много смисъл да ги гледаш една след друга.

Интересен факт: Натали Портман прави режисьорски дебют.

РНВГ:

“I am a hooker!”

ЕЛЕГИЯ

режисьор: Isabel Coixet (предполагам Избел Коаксе), в главните роли: Пенелопе Круз, Бен Кингсли

Страхотен филм! Ако сте в настроение за любовна драма – гледайте го! Може би ми хареса толкова много, защото имах ниски очаквания, заради ограниченото си сексистко мислене (режисьорът е жена), но дори и да е така, филмът в никой случай не е загуба на време! Ако в “Изгубени в превода” София Копола не успява съвсем да се отърве от етикета “Made by a woman”, госпожа режисьорът тук не оставя сладникав привкус, и пак успява да те разтопи.

Историята е за позастаряващ, високо ерудиран ерген/коцкар, който се забърква в неочаквано поглъщаща го любовна история с чуждуземната му студентка Консуела Кастило (Пенелопе Круз). Филмът има доста рязък тон, но си остава романтичен.

Оплетени взаимоотношеня, сложни характери и увлекателна история. Нямам какво друго да кажа, освен “Препоръчвам!”.

РНВГ:

Charlie Rose: Or… get married.

Падането (The Fall) R18+

От Киномания… Оператор: Colin Watkinson, Режисьор: Тарсем

Ако си ходил на изложба на National Geographic и ти е харесала, по всяка вероятност ще ти хареса и този филм.

ИСТОРИЯТА ВКРАТЦЕ

20-те години на миналия век. Болница, ранен млад мъж, морфин, любвна драма, малко момиченце, счупена ръка. По-голямата част от действието са визуализирани фантастични истории, които той й разказва.

The Fall scene

СЮЖЕТЪТ…

…не е нищо особено, но никой герой не се взима толкова на сериозно, че това да дразни… Силата на филма са…

КАРТИНИТЕ

Живописни, абстрактни, прекрасно композирани кадри и забавни костюми. Дори…

ХУМОРЪТ

е визуален. Филмът е доста смешен, но не заради вицове, а карикатури. Самите типажи и постановки предизвикват смях. Ако си от хората, които могат да се смеят на рисунки – гледай го!

ЦИТАТИ или ПЛАГИАТСТВО

Quay Brothers и Escher

Това което ме подразни бяха няколко доста неуместни кадъра. Към края на филма се появяват няколко минути куклена анимация, дословно взаимствани/откраднати от “Street of crocodiles” на Братя Куей. Ако “препратката” е нарочна, то въобще не пасва във филма и е направо смехотворно подобие на оригинала и като кукли, и като анимация и като контекст. Проблемът е, че е толкова малко променена (но все пак променана) и толкова не на място, че по всяка вероятност става въпрос за плагиатство, с цел подсилване на драматизма на конкретен момент във филма.

Другият  неуместен момент е  кадър подобен на графика на Ешер. Дори да не е плагиатство, филмът не е достатъчно сериозен за да понесе нито Братя Куей, нито Ешер вметнати като цитати.

The Fall scene

Ако сте склонни да понесете тези два големшки и още няколко малки фала – филмът си заслужава :)

За The Cеll (от същия режисьор) и The Fall…