La Phare – още анимация по френски

и това от Gobelins

Advertisements

Сектор 9 – що е то Апартейд?

Режисьор: Neill Blomkamp, в главната роля: Sharlto Copley, жанр: научна фантастика

Научна фантастика ли? Един от най-добрите документални филми, който съм гледала…

Темите

Социално-политически. Много лични.

Историята вкратце

Доста неприятни извънземни закъсват на нашата планета. По конкретно – в Йоханесбург, Южна Африка. Поради отвратителния им вид и не до там развит интелект, биват отделени от хората в гета. Глад, мизерия, рестрикции. Имаме един доста интересен/сложен главен герой. Няма да разказвам случките,но не се сещам за по-добър начин да обясниш Апартеида! Евала на Нийл Блумкамп за този филм!

Жанра

Доста критично гледам на cinéma vérité техниките. Аз съм от онези сухари, на които вместо друсането на камерата да им носи усещане за автентичност ги заболяват слепоочията. Бях анатемосала steadicam-а и „малката дигитална камера”, но „Сектор 9” се оказа преломен филм в моя живот и сега съм готова да кажа „да!” освен на друсането и на фотореалистичното 3D… Както се оказва, когато е подчинено на „голямата идея” всяка техника може да добави смисъл.

Анализ?

Направих опит да сформирам конструктивно/аналитично мнение за филма, но стигнах до извода, че без да съм отраснала в Joburg няма да ми се получи! Зимата бях там на гости на сестра ми и зет ми и за две седмици прекарани там + една туристическа книжка за Южна Африка + няколко статии от Wikipedia, устанoвявам, че само мога да се съглася с/възхитя на филма!

РНВГ

Angry Alien: Fuck off!

Gran Torino – филм за 269 милиона долара

Режисьор: Клинт Истууд, в главните роли: Клинт Истууд, Кристофър Карли, Бий Ванг, филмът е от 2008.

„Gran Torino is Eastwood’s hell-raising salute to every hardass he’s ever played” – Rolling Stone

gran-torino-1-1024

Е няма такъв филм! 4 години по-късно Клинт Истууд отново показа мощ, чисто сърце и чист ум, силни идеали. Главният герой е Walt Kowalski – ветеран от корейската война.

МАЛКО КОНТЕКСТ (от wikipedia)

„…the political frustration of failed all-Korea elections in 1948, escalated to warfare… The United States and the United Nations intervened on the side of the South…”

„In the US, the war was officially described as a police action (a Korean Conflict, not a Korean War) owing to the lack of a legitimate declaration of war by the US Congress. Colloquially, it is also The Forgotten War and The Unknown War, because it ended in stalemate, and unlike the Second World War and the Vietnam War, it is culturally forgotten.”

ИСТОРИЯТА ВКРАТЦЕ

Walt Kowalski – Тесногръд/Дълбок/Чист/Идеалист. Самотен, след като жена му умира. Децата му – лайна, съседите – hmong американци го разбират по-добре. Има Ford – Gran Torino, идеали, по които Walt Kowalski оставя прах. Гангстерите в квартала. Good vs Evil. Религия vs вяра. Любов vs комфортни взаимоотношения. Да се тълкува филма би боло излишно – трябва да се гледа.

Клинт Истууд || Walt Kowalski

Когато гледах филма си помислих, че тази история трябва да е лична… Колкото и да е добър режисьорът, не би могъл да изгради образ като Walt Kowalski без да влага разбиране.

Точка първа – войната. Идеалите, които военното дело възпитава са непонятни за повечето от нас. Доблест, чест, борба за свобода, храброст. Възхищавам се на хора, които “правят лоши неща на лоши хора”, но мисля че ако не си се докоснал до реалните следствия от тези идеали не би могъл да създадеш такъв филм. Мисля също, че ако си бил активно замесен в тези дела не би бил способен да направиш филм за това, тогава става може би прекалено лично. Няма да бръщолевя повече, защото се числя към тези, които не са се докосвали до реалното проявление на храбростта – войната, а познавам някой който е доста близо до темата и ще ми се смее :)

На къде бия (за Клинт Истууд от wikipedia) – “In 1950, during the Korean War, Eastwood was drafted into the U.S. Army, and was aboard a military flight that crashed into the Pacific Ocean north of San Francisco (Drake’s Bay). He escaped serious injury, but had to remain behind to testify at a hearing investigating the cause of the crash. This kept him from being shipped to Korea with the rest of his unit.[10]During his military service, Eastwood became friends with fellow soldiers and future actors Martin Milner and David Janssen.”

Точка втора – колата. Марката Форд е успяла да се натовари с доста смисъл и значения през изминалия век. Мисля, че никой който е чел Стайнбек, не може да избяга от определен набор асоциации, когато чуе Форд (Форд, модел Т). Аз лично съм голям фен на Ford Escort MK2, който като Gran Torino е рожба на 70те. Mr. Clint Eastwood, мамка му е роден в Сан Франциско, усещането му за Форд със сигурност е силно.

СИМВОЛИТЕ

Филмът е сложна плетеница от символи и мамка му никъде не издиша. Историята е добре подреден психологически пъзел, в който всяко парченце си стои убедително на мястото. Като се започне с Ford-a и се завърши с храната на hmong хората, които живеят до Walt Kowalski. Изборът на корейската, а не виетнамската война е доста силно режисьорско решение, освен че е взето по всяка вероятност на база на лични изживявания. По принцип не съм фен на американските интерпретации на източната философия, но в случая е поднесена толкова лично и пасва толкова добре на голямото послание, че стои някак си естествено. Разпада на вътрешните връзки в семейните взаимоотношения vs устойчивостта и духовното единство на семейството са нарисувани също със стотици символи в Gran Torino.

РНВГ

Ако не Клинт Истууд, кой ще разбира колко е важно какво казват второстепенните герои. Той съвсем директно дава оценка на главния си герой, чрез второстепенен, като забележете превода на казаното прави „средностепенната” Sue! Deep maa fakka! Kor Khue (семеен духовен водач на hmong фамилията) говори на hmong, а Sue превежда:

“Той казва, че хората не те уважават. Дори не искат да те гледат.

Той казва, че по начина по който живееш, храната ти няма вкус. Уморен си от живота.

Направил си грешка.

Не се чувстваш удовлетворен, заради грешката която си направил в миналото си.

Той казва, че няма щастие в живота ти. Като че ли нямаш вътрешен покой.”

ЛЮБИМАТА СЦЕНА

Up The Revolutionary Road

Обща мечта vs „безнадеждна празнота”

Снощи отново ми се случи да изгледам един след друг два тематично свързани филма “В небето” и „The Revolutionary road” (За който преди малко писах тук).

Film Review Up

„В небето” (UP) е изключително симпатична 3D анимация на Pixar/Disney. Филмът е приказна, много човешка история, засяга тежки въпроси, добре захаросани, та да стават и за деца. Повече за техниката (първият триизмерен на Pixar) и сюжета -> в „Програмата”

Общото във “В небето” и “The Revolutionary Road”

…е общата мечта. И в двата филма има семейна двойка, и в двата филма имаме „безнадеждна празнота”.

ПАРАЛЕЛ

„В небето” – много любов. Момче и момиче, после мъж и жена, накрая баба и дядо имат обща мечта (генерирана от момичето, възприета от мъжа) да имат къща над водопад в Южна Америка. Не я осъществяват, но се радват на живота междувременно. Тя умира.

„The Revolutionary Road” – много страст. Момче и момиче, после мъж и жена. Имат обща мечта (генерирана от жената, вдъхновена от момчето) да отидат да живеят в Париж. Не я осъществяват, но не се и радват на живота междувременно. Тя умира.

Доста са подобни, а?

Film Review Up

Няма смисъл да се вдълбавам в сравнителен анализ на драматургията, изразните средства и героите – би било дълго и безсмислено. Все пак става въпрос за детска анимация срещу игрална драма. Това което препоръчвам е да гледате „В небето” след “The Revolutionary Road” за по-добро самочувствие и оптимизъм!

The Revolutionary Road

Режисьор: Сам Мендес, с участието на Леонардо Ди Каприо и Кейт Уинслет

Страшен филм, препоръчвам го горещо :)

The Revolutionary Road Poster

ИСТОРИЯТА ВКРАТЦЕ

Младост, красота, мечти, страст –> любов

Любов, брак, деца, къща –> чиновник, неуспяла актриса

Чиновник + неуспяла актриса –> омраза, скандали + безнадеждна празнота

Безнадеждна празнота -> мечта

Мечта –> любов, страст, вяра, вдъхновение, сила за живот

Живот –> повишение, бременност

Край!

ЦЕЛЕВАТА АУДИТОРИЯ – жени, европейки

За любителите на лични/драматични/психологически филми. Предполагам ще се хареса повече на женската аудитория, поради естественото ни влечение към тези работи. Филм за стабилизиране на европейското самочувствие –> американската мечта в случая е да живееш в Париж… :D

ГЕРОИТЕ

Героите във филма са особено интересни. Кастинга е право в десятката. Изборът на Кейт Уинслет и Леонардо Ди Каприо е особено сполучлив. Драгият зрител доста трудно би се абстрахирал от страстната им любов в Титаник, а The Revolutionary Road може да бъде гледан като продължение на тази любов. Не особено сполучливо като любовна история, но страхотно попадение като драматургично продължение. Не е нужно режисьорът да ни обяснява на дълго и нашироко защо са се харесали, та да се оженят. Ние вече знаем, че има нещо между тях. От друга страна взаимоотношенията им са толкова наситени с емоция, има толкова силни конфликти и толкова дълбоки моменти, че по-слаби актьори на дали биха успели да пресъздадат качествено напрежението. Много добри второстепенни характери, които чудесно допълват историята от една страна и живеят собствен типажов живот от друга.

ПОСЛАНИЕТО

Филмът е по-скоро анализ, отколкото носител на послание. Той представя „добре нарисувани” характери, които всеки би следвало да възприема според собствените си стандарти. Не бих отишла толкова далеч, че да сравнявам герои от филм с героите на Достоевски, но има един прекрасен луд, който е естествено доста опростен типаж, но лично на мен ужасно ми заприлича на „Идиот”-а княз Николаевич Мишкин, заради идеалите му най-вече.

За мен посланието беше „Не се оставяй на течението”…

ИДЕИТЕ

Идеите и търсенията във филма са ужасяващо провокативни! Почти всеки кадър поражда асоциации. Масовка на чиновници, които не знаят защо?накъде?какво?. Кадър – илюстрация на лицемерието на „обикновения човек”, от който както се окзава можеш да очакваш всичко. Идеалистът, за когото вече споменах. Домакинята на токчета, с престилка, в лъскавата си клетка. Любовта, която е най-близо до омразата от всяко друго чувство. Страхът от промяна, страхът въобще. Слабостта vs силата. С две думи – тегава работа!

РНВГ:

John Givings: Hopeless emptiness. Now you’ve said it. Plenty of people are onto the emptiness, but it takes real guts to see the hopelessness.

John Givings: You want to play house you got to have a job. You want to play nice house, very sweet house, you got to have a job you don’t like.