The diving bell and the butterfly – !!!

Режисьор: Julian Schnabel, с участието на: Mathieu Amalric, Emmanuelle Seigner, Max Von Sydow

Оригинално заглавие: Le scaphandre et le papillon

Доказателства за автентичност: Филм по роман, романът намиган от главния герой на филма.

За филма научих от този чуден блог, който си следя.  Там пише едно/друго по темата.

ИСТОРИЯТА ВКРАТЦЕ

Жан-Доминик Боби, редактор на Elle, във Франция е повален от locked-in syndrome. Синдромът – пълна парализа на тялото, изключая едното му око и мозъка. Контактува само с намигания. Разни жени около него.

Оказва се, че доста произведения са подправени с герои, с този синдром —- Star Wars, Граф Монте Кристо

ЗА ФИЛМА

да на драмата/не на мелодрамата

Сценарий върху (сама по себе си) драматична история, филмът е приятно непретенциозен. Няма изхвърляния, като тежки монолози/диалози/крокодилски сълзи. Режисьорът простичко снима първата половина със субективна камера – от гледна точка на главния/парализиран герой. Емоциите илюстрира с абстрактни кадри, най-често повтарящият се, от които на водолаз в скафандър. Няма поглет/жест/реплика, който да ти донесе по-реалистично чувство за клауфостробия.

големият смисъл

Тежък филм, гадна история – голям смисъл. Изводът – „всичко е в главата”. Докато човек има въображение и спомени, няма какво да го счупи. (бел. прев. ако е достатъчно силен, ъф корс)

„ It won awards at the Cannes Film Festival, the Golden Globes and the BAFTA Awards, as well as four Academy Award nominations.”

ПРЕПРАТКА – „ЧУЖДЕНЕЦЪТ” на Камю

Не мога да се сдържа да не направя паралел с книжка пак. „Чужденецът” е роман за емоционален инвалид (с парализирано сърце – това е метафора!). Авторът – Албер Камю, отново те оставя заключен в неговата глава с разказ от първо лице. Главният герой попада в затвора, където му остават спомените (при него не толкова въображението). Извода отново е „всичко е в главата”. Малко по-различно като стил, но доста подобно като рамка и смисъл.

„”Чужденецът” е пестелива и мощна съвършена творба за разрива между човека и света, шедьовърът в белетристиката на Албер Камю (1913 -1960), носител на Нобелова награда за литература.”

Advertisements

The Revolutionary Road

Режисьор: Сам Мендес, с участието на Леонардо Ди Каприо и Кейт Уинслет

Страшен филм, препоръчвам го горещо :)

The Revolutionary Road Poster

ИСТОРИЯТА ВКРАТЦЕ

Младост, красота, мечти, страст –> любов

Любов, брак, деца, къща –> чиновник, неуспяла актриса

Чиновник + неуспяла актриса –> омраза, скандали + безнадеждна празнота

Безнадеждна празнота -> мечта

Мечта –> любов, страст, вяра, вдъхновение, сила за живот

Живот –> повишение, бременност

Край!

ЦЕЛЕВАТА АУДИТОРИЯ – жени, европейки

За любителите на лични/драматични/психологически филми. Предполагам ще се хареса повече на женската аудитория, поради естественото ни влечение към тези работи. Филм за стабилизиране на европейското самочувствие –> американската мечта в случая е да живееш в Париж… :D

ГЕРОИТЕ

Героите във филма са особено интересни. Кастинга е право в десятката. Изборът на Кейт Уинслет и Леонардо Ди Каприо е особено сполучлив. Драгият зрител доста трудно би се абстрахирал от страстната им любов в Титаник, а The Revolutionary Road може да бъде гледан като продължение на тази любов. Не особено сполучливо като любовна история, но страхотно попадение като драматургично продължение. Не е нужно режисьорът да ни обяснява на дълго и нашироко защо са се харесали, та да се оженят. Ние вече знаем, че има нещо между тях. От друга страна взаимоотношенията им са толкова наситени с емоция, има толкова силни конфликти и толкова дълбоки моменти, че по-слаби актьори на дали биха успели да пресъздадат качествено напрежението. Много добри второстепенни характери, които чудесно допълват историята от една страна и живеят собствен типажов живот от друга.

ПОСЛАНИЕТО

Филмът е по-скоро анализ, отколкото носител на послание. Той представя „добре нарисувани” характери, които всеки би следвало да възприема според собствените си стандарти. Не бих отишла толкова далеч, че да сравнявам герои от филм с героите на Достоевски, но има един прекрасен луд, който е естествено доста опростен типаж, но лично на мен ужасно ми заприлича на „Идиот”-а княз Николаевич Мишкин, заради идеалите му най-вече.

За мен посланието беше „Не се оставяй на течението”…

ИДЕИТЕ

Идеите и търсенията във филма са ужасяващо провокативни! Почти всеки кадър поражда асоциации. Масовка на чиновници, които не знаят защо?накъде?какво?. Кадър – илюстрация на лицемерието на „обикновения човек”, от който както се окзава можеш да очакваш всичко. Идеалистът, за когото вече споменах. Домакинята на токчета, с престилка, в лъскавата си клетка. Любовта, която е най-близо до омразата от всяко друго чувство. Страхът от промяна, страхът въобще. Слабостта vs силата. С две думи – тегава работа!

РНВГ:

John Givings: Hopeless emptiness. Now you’ve said it. Plenty of people are onto the emptiness, but it takes real guts to see the hopelessness.

John Givings: You want to play house you got to have a job. You want to play nice house, very sweet house, you got to have a job you don’t like.

Реквием за една наркоманска история

9 години по-късно и аз гледах „Реквием за една мечта”

Requiem_for_a_dream

Режисьор Darren Aronofsky, с участието на Ellen Burstyn, Jared Leto, Jennifer Connelly, Marlon Wayans.

От всички филми, които изгледах през последната седмица нито един не успя да ме ужаси до толкова, че да пиша за него.

Ако не сте гледали „Реквием за една мечта” – това е историята на четирима души. Четирима наркомана. Джарет Лето (секс символа на моето тийнейджърство) е във фокуса на събитията. Другите трима са майка му, гаджето му и „бизнес” партньора му. Историята проследява пътя на пълната им деградация.

Впечатляващ монтаж, чудесна режисура, страхотна игра!

Филмът започва бавно и постепенно темпото се вдига. Героите са добре развити, кадрите – гротескни. Има много контрасти, много емоция, състояния. Има бързи кадри, добре комбинирани със звук, които като че ли ти отварят мозъка и изсипват ужас в него. Може да се каже, че са сюрреалистични сцени, които безпощадно удрят директно в подсъзнанието, като подминават реалността. Добро попадение е, че наркоманията е буквално сравнена с умопомрачаващата пристрастеност към тъпи телевизионни предавания. Има страхотни портрети, на изгубени хора, останали без ценности, без цели. Има добра актьорска игра. Има брутални моменти, има точни реплики. Няма смисъл!

Ужасен филм!

Това, което не харесвам в повечето български филми е че следват една специфична драматургична линия – лошо – лошо – много лошо – още по-лошо – е, са си еб@ майката! „Реквием за една мечта” е точно такъв филм. В него няма капчица надежда. Предполагам, че идеята е да покаже на господин кинозрителя колко лошо е да си наркоман, това което не разбирам е какво му остава на горкичкия господин зрител след този филм, освен да отиде и да се надруса, за да забрави за ужасяващата реалност в която живее.

„This is not a film for the weak of mind or soul.” James Berardinelli

Твърде несъгласна съм с господин Berardinelli, тъй като силата е не да поемеш/потънеш в „лайната”, а да намериш изход от тях, да покажеш красивото, доброто, да дадеш надежда. Да, интересно е да задълбаеш в нечий болен мозък, да разбереш слабостите, но това само по себе си не дава смисъл. Това е просто констатация, плакат, но не и призив!

Филмът е може би обратното на Flashbacks of a Fool, само че там режисурата определено не е толкова слаба, колкото тук го няма смисъла.

The Resistance-а на Muse-ата

На 15ти септември 2009 Muse изкараха новия си албум The Resistance. В wikipedia пише, че в деня на излизането му, албумът е оглавил класации в 16 държави и е станал 3ти в класацияата за албум на Щатите.

Theresistance

В http://entertainment.uk.msn.com пишат, че Muse строят здания с част Queen, част Jean Michel Jarre, част Glitter и част Blondie. Много добро определение! Oтивам да прочета нещичко за Glitter :D и се извинявам за невежеството…

Музиката е чудесна. Едва за трети път слушам албума и не бих отишла толкова далеч, че да изказвам мнение, повече от това, че си заслужава repeat-a!

Muse заслужават аплодисменти не само за хубавата музика, но и за добрият маркетинг :) Целият албум може да бъде свален от сайта им, клиповете са в youtube, в twitter профила им излизат новините…

Песните:

1. Uprising
2. Resistance
3. Undisclosed Desires
4. United States Of Eurasia (+Collateral Damage)
5. Guiding Light
6. Unnatural Selection
7. Mk Ultra
8. I Belong To You (+Mon Coeur S’ouvre A Ta Voix)
9. Exogenesis : Symphony Part I (Overture)
10. Exogenesis : Symphony Part Ii (Cross Pollination)
11. Exogenesis : Symphony Part Iii (Redemption)

Flashbacks of a Fool – чалга фенове, гледайте го!

Мисля, че от такъв филм имаме нужда в България в момента. Трябва да бъде прожектиран в БИАД, а посетителите на култовата дискотека, завързани за столове и с клечки в на очите, така че да не могат да ги затворят.

Режисьор и сценарист Baillie Walsh, звездата – Daniel Craig, убийствената Felicity Jones.

RESUME:

„Contains strong sex, hard drug use and one use of very strong language” (BBC Movies)

Flashbacks_of_a_fool

Историята: Преуспял (богат) актьор (Daniel Craig), се е отдал на наркотици и разврат. Flashback към детството му, за да видим защо така му се е получило.

КРАСИВИ СЦЕНИ, КОФТИ ДИАЛОГ…

Филмът е красив, но съм на мнение че е по-добре сценарист и режисьор да си останат две отделни професии. С живописни кадри минаваме на тъгадък през персонажите, без да навлизаме много надълбоко. Те са по-скоро стилизирани типажи, отколкото цялостни образи. Ако историята беше добре развита, може би щяха да ѝ стоят добре. Диалогът не е този, който ще цитираш после. На места дори леко дразни. В стремежа си бързо да разкрие плоската същност на две курви в началото на филма, веднага след добре обрисуван секс с Daniel Craig, авторът им слага в устата тъп диалог за пластични операции. Ок, карикатурният им образ забавлява на момента, но има и по-предизвикателни начини да изкараш таива героини. Да намекнеш същността на някой герой с реплика е най-сладкото за господин/госпожа зрителя/зрителката. Всички характери са просто „заявени”, чрез репликите си, няма дълбочина.

И ВСЕ ПАК – ОЧАРОВАТЕЛЕН ФИЛМ

И въпреки куцащия диалог и недоразвитата история, филмът е очарователен. Изгледах го с удоволствие, защото е красив. Не само визуално. Ценностите, които възпитава, моралните тези които поставя са толкова чисти, ясни и прости, че е кеф да се потопиш в него, като в приказка. Антитезите на основното послание са също чудесно построени, така че фалшът който прозира в диалога лесно да бъде преглътнат, забравен и простен. Мисля, че от такъв филм имаме нужда в България в момента. Трябва да бъде прожектиран в БИАД, а посетителите на култовата дискотека, завързани за столове и с клечки в на очите, така че да не могат да ги затворят.

Felicity Jones  – ТЯ Е!

Има една героиня във филма, на която бих го опреличила целия. Героинята се казва Ruth, играе Felicity Jones. Играе божествено, героиняте е божествена. Леко дръпната, очарователна, мила, честолюбива, с характер… Да ти се прииска и ти като нея, да се ожениш за смръдльото на компанията, да родиш 4 деца и да разбиеш сърцето на преуспял секс символ J Майтапа на страна, чудесна е наистина и заслужава реверанс.

РНВГ:

„-Исках да си оправя носа, откакто бях на 10!” – една от курвите в началото на филма

“Die Welle” nach “Der Vorleser”

Миналата седмица гледах два филма. Добре че беше вторият.

The_Reader

The Reader – Филм, който оставя следи и прави гънки.

Режисьор Stephen Daldry, по романа „Der Vorleser” (буквално означава „четец на глас”) на Bernhard Schlink.

Темите, които филмът поставя са тежки. 1 GB тягост и въпроси. То е ясно, че в крайна сметка всичко опира до, както г-жа Михова казваше, „общочовешкия” или също „екзистенциален” въпрос за доброто и злото.

Докато те докара до там обаче, г-н кинематографът те прекарва през лабиринт от повръщано, еротика, секс, няколко класически романа, историческа епоха, невежество/ неграмотност/ дисциплина/ любопитство, любов, мисли, случки, елитно американско висше учебно заведение, една съдба, две съдби, още много съдби, съдебната зала, съдебните заседатели, един много секси епизодичен герой, затвор, много класически романи, записани на лента, среща, самоубийство, човечност, малко тъпа мелодрама с една кутийка. Та на финалните надписи си изнемощял и ти е точно толкова все тая за доброто, колкото и за злото… Важното е младите да се обичат…

Кого да обичат? Как да обичат? Ами ако този, който обичат е бил пазач от СС в Аусшвиц? Ааааа, не! Никакво обичане… По-добре без любов, без емоция. Трябва да има дисциплина! Човек трябва да върши това, което трябва да се върши. Да ходи на работа, да си глади сутиена даже трябва! Да се умива, ако някой е мръсен и него да измива. Никакво разсейване. Дисциплината дава чувство за удовлетвореност! Кофа вода и измиваш повръщаното. Продължаваш напред. И в кого се превръщаш?

Историята вкратце:

Майкъл Берг (15) и Хана Шмид (Кейт Уинслет), преживяват еротична история с елементи на любов. Той ѝ чете. Авторът се постарава и двамата да ги харесаме, като ги сравнява с пуританското, лицемерно семейство на момчето.

Michael: I can’t live without you. The thought of leaving you kills me. Do you love me?

Тя заминава. Той отива да учи право. Вижда я в съдебната зала. Разбира, че тя е замесена в дребно престъпленийце срещу човечеството.

Professor Rohl: What we feel isn’t important. It’s utterly unimportant. The only question is what we do. If people like you don’t learn from what happened to people like me, then what the hell is the point of anything?

Ами сега?

Лично мнение: Мразя автори, които се опитват да пробутат тезата, че тъпанарите и те душа носят. Неприятни главни герои могат да ме накарат да анатемосам цялата, там от какъвто сорт е творбата, гилдия. Факт е, че човек може да осъзнае грешките си, но това определено не означава, че ги е изкупил и че трябва да започнем да го харесваме! И тази Хана, ако беше простодушна кравичка -убийца също сигурно щеше да ме доведе до същото ужасно състояние на гняв, но тя прояви характер, да ѝ се не знае… Тя беше толкова изконно объркана, но едно нещо беше схванала – това че е неграмотна не е хубу! И прояви достойнство и характер, като се обрече на доживотен затвор, само и само да не си признае, че не може да чете. Чудя се възможно ли е такъв човек да съществува реално? Какво по дяволите може да те накара да затриваш народ по най-жесток начин ако имаш достойство и характер?

Die_Welle_scene

Die Welle филм който обяснява, появата на наякои феноменални проявления на не-човечност.

Режисьор Dennis Gansel (Тук обратното – режисьорът германец), по романа “The Wave” на Todd Strasser.

Книгата е базирана на реално проведен експеримент. Филмът е базиран на книгата. Реално проведеният експеримент е базиран на хората. Хората често се базират на книгите, които четат, а през последния век и на филмите.

Историята вкратце:

Готиният учител в училище ще води ЗИП („Задължително избирателен предмет” или както там се разчленяваше абревиетурата) по „Автокрация” (еднолична власт). За да ги заинтригува, учителят решава да демонстрира как се установява такъв режим, чрез някои прости но ефективни психологически трика. Стадната природа на човешкото същество взима превес. Еуфория, задружие, няколко вандалски прояви, убийство, затвор/арест.

Малко или много този филм обяснява как се е случила Хана Шмид. Когато ценностната система е уязвима/слаба/млада/неустановена/необразована бива лесно манипулируема и най-първични, често зверски качества човешки могат да изплуват на бял свят. Лошото е, че май не може да се разчита на това че само слабите са подвластни на това, съдейки по историята. Всичко зависи от обстоятелствата, в които попадаме. О, колко тъжно заключение!

За да не е толкова песимистичен извода, ще сложа на края една оптимистична лекция, която Ани ми даде. Там тезата е, че същите тези обстоятелства могат да ни направят зверове, могат да ни направят и герои! (Пак базирана на експерименти на хора, базирани на книги)

http://www.ted.com/talks/philip_zimbardo_on_the_psychology_of_evil.html