Майстора и Пенелопе Круз

“Сладки сънища” , “Ню Йорк, обичам те!” и “Елегия” ИЛИ “11 кратки истории, в които главният герой не си намери маргаритата в лицето на мис Круз”. Кураж, Хавиер Бардем, с толкова желана жена!

3 от 4-те филма, които видях от киномания тази година бяха любовни. Сексът, наркотиците и рока май не са актуални вече. Кинаджии призовават: “Да бъдат любовта, виното и джаза!”.

СЛАДКИ СЪНИЩА

режисьор: Джейк Поутроу, в главните роли: Гуинет Поутроу, Пенелопе Круз, Steffan Boje (не знам как се чете на български)

Знам че не е хубаво, но не мога да се избавя от предразсъдъците си, породени от факта, че режисьорът на филма е от семейство Поутроу. Не бих казала, че си струва, но филмът се гледа. Все пак по-добре да гледаш отново Vanilla Sky.

Би следвало главният герой да преживява тежко психологическо премеждие/криза на средната възраст, в следствие на което насън му се явява мистичната Анна (Пенелопе Круз) и дава нов смисъл на неговото съществувание (или поне нощите му). Гаджето му Дора (Гуинет Поутроу) си спи до него, докато той не изчатква тотално и тогава тя си тръгва за кратко. За съжаление обаче екзистенциалната му криза не е описана, така че да останеш с впечатление за голяма драма и на практика драгият зрител (поне аз) остава с впечатление за един неудачник, дето сънува розови сънища. Тежко смислово натоварени символични сцени на Дора и главният герой, които си пожелават “Лека нощ, обичам те!” в три поредни сцени в течение на филма би следвало да те информират за разпада на техните взаимоотношениш, но драгият зрител (поне аз) си мисли само: “Тука режисьорът се опитва да ни информира, че между тез двамата нещо започва да куца!”.

Пенелопе Круз играе чудесно. Тя има два персонажа – този от съня на господина и “реалният”, на актриса/модел от реклама. Вторият от които, поставен доста неубедително. В интерес на истината всички играят добре, диалогът също е ок. Липсват обаче малките детайли/жестове, които да направят филма.

В крайна сметка послението на също не е лошо, но няма да казвам кой е убиеца…

НЮ ЙОРК, ОБИЧАМ ТЕ

11 режисьора, 11 кратки истории

Филмът е продължение на “Париж, обичам те!”, който за съжаление още не съм гледала и не мога да ги сравня. Сглобен е от 11 кратки любовни истории по 10 минути, от които скучните – в края. Започва доста забавно, има един особено смешен диалог между Итън Хоук и мацка с дръпнати очи във втората история, но към средата на филма си готов (поне аз) да ставаш и да си ходиш.

Това, което ми липсваше беше общо послание на филма. Ако не се лъжа Айзенщайн беше доказал нАучно, че в монтажа А+В=С. Сиреч, сглобяваш два кадъра и получаваш трети смисъл (не АВ, а С). Конкретният експеримент/пример беве лице+супа=глад. Е това липсва в “Ню Йорк, обичам те!”. Всяка история стои сама за себе си и няма много смисъл да ги гледаш една след друга.

Интересен факт: Натали Портман прави режисьорски дебют.

РНВГ:

“I am a hooker!”

ЕЛЕГИЯ

режисьор: Isabel Coixet (предполагам Избел Коаксе), в главните роли: Пенелопе Круз, Бен Кингсли

Страхотен филм! Ако сте в настроение за любовна драма – гледайте го! Може би ми хареса толкова много, защото имах ниски очаквания, заради ограниченото си сексистко мислене (режисьорът е жена), но дори и да е така, филмът в никой случай не е загуба на време! Ако в “Изгубени в превода” София Копола не успява съвсем да се отърве от етикета “Made by a woman”, госпожа режисьорът тук не оставя сладникав привкус, и пак успява да те разтопи.

Историята е за позастаряващ, високо ерудиран ерген/коцкар, който се забърква в неочаквано поглъщаща го любовна история с чуждуземната му студентка Консуела Кастило (Пенелопе Круз). Филмът има доста рязък тон, но си остава романтичен.

Оплетени взаимоотношеня, сложни характери и увлекателна история. Нямам какво друго да кажа, освен “Препоръчвам!”.

РНВГ:

Charlie Rose: Or… get married.

Advertisements

Падането (The Fall) R18+

От Киномания… Оператор: Colin Watkinson, Режисьор: Тарсем

Ако си ходил на изложба на National Geographic и ти е харесала, по всяка вероятност ще ти хареса и този филм.

ИСТОРИЯТА ВКРАТЦЕ

20-те години на миналия век. Болница, ранен млад мъж, морфин, любвна драма, малко момиченце, счупена ръка. По-голямата част от действието са визуализирани фантастични истории, които той й разказва.

The Fall scene

СЮЖЕТЪТ…

…не е нищо особено, но никой герой не се взима толкова на сериозно, че това да дразни… Силата на филма са…

КАРТИНИТЕ

Живописни, абстрактни, прекрасно композирани кадри и забавни костюми. Дори…

ХУМОРЪТ

е визуален. Филмът е доста смешен, но не заради вицове, а карикатури. Самите типажи и постановки предизвикват смях. Ако си от хората, които могат да се смеят на рисунки – гледай го!

ЦИТАТИ или ПЛАГИАТСТВО

Quay Brothers и Escher

Това което ме подразни бяха няколко доста неуместни кадъра. Към края на филма се появяват няколко минути куклена анимация, дословно взаимствани/откраднати от “Street of crocodiles” на Братя Куей. Ако “препратката” е нарочна, то въобще не пасва във филма и е направо смехотворно подобие на оригинала и като кукли, и като анимация и като контекст. Проблемът е, че е толкова малко променена (но все пак променана) и толкова не на място, че по всяка вероятност става въпрос за плагиатство, с цел подсилване на драматизма на конкретен момент във филма.

Другият  неуместен момент е  кадър подобен на графика на Ешер. Дори да не е плагиатство, филмът не е достатъчно сериозен за да понесе нито Братя Куей, нито Ешер вметнати като цитати.

The Fall scene

Ако сте склонни да понесете тези два големшки и още няколко малки фала – филмът си заслужава :)

За The Cеll (от същия режисьор) и The Fall…