„Зад Кадър” – ставаме все по-добри!

София Филм Фест започна с “Зад Кадър”

Режисьор – Светослав Овчаров, в ролите – Иван Бърнев, Цветана Манева, Касиел Ноа Ашер, Красимир Доков, Гергана Плетньова, Валентин Ганев, Койна Русева, Пламен Масларов

Не проявявам задълбочен интерес към българското кино, но от това което минава пред очите ми констатирам – Хип, хип, УРА, ставаме все по-добри!

„Зад кадър” не беше „За български – става!” – снисходителна мисъл, родена от племенните цености, които се коренят в моралната ми система.

За първи път най-откровено си мислих „Абе, тази монтажна връзка на кадри с два търкалящи се предмета е ужасно дразнеща!”, „Абе, това да разкажеш мислите на героя със задкадров глас, докато пише писмо е чийзи”, „Абе….”. Мънички критични мисли, които протичат само тогава, когато всичко друго е наред.

Всичко друго – интересна история, съвременен диалог, красиви кадри, непреиграващи и чудесни актъори, пълнокръвни герои, верни послания, приятен звук и OMG, OMG – чувство за хумор!

ИСТОРИЯТА ВКРАТЦЕ

България/Западен Берлин, желязната завеса, семейство, БКП, ушеви, семейство?

Филмът е по истински случай.

КОМУ Е НУЖНО?

Ако искаш да разбереш обществото, в което живееш е добре да се запознаеш с архитипите му. Ако прочетеш историята на държавата си ще зарадваш даскала си по история, но няма да схванеш сърдитото му държание на лафката. „Зад кадър” разказва история от перспективата на човека. И пак – ако искаш… защото винаги има вариант да не те интересува защо даскалът ти по история нервничи на лафката. Честно казано, не знам кое е по-умното.

ДОЧУТО В ТОАЛЕТНАТА СЛЕД ФИЛМА

Баща: Хареса ли ти филма?

Пуберка: Не.

Баща: Сигурно не го разбра…

Пуберка: Не, разбрах го, ама не ми хареса!

Бащата тръгва, нищо не казва. Тя след него…

Пуберка: Е, със сигурност не съм го разбрала толкова добре, колкото ти си го разбрал…. (продължава да говори, ама аз вече не чувам)

Advertisements

The Revolutionary Road

Режисьор: Сам Мендес, с участието на Леонардо Ди Каприо и Кейт Уинслет

Страшен филм, препоръчвам го горещо :)

The Revolutionary Road Poster

ИСТОРИЯТА ВКРАТЦЕ

Младост, красота, мечти, страст –> любов

Любов, брак, деца, къща –> чиновник, неуспяла актриса

Чиновник + неуспяла актриса –> омраза, скандали + безнадеждна празнота

Безнадеждна празнота -> мечта

Мечта –> любов, страст, вяра, вдъхновение, сила за живот

Живот –> повишение, бременност

Край!

ЦЕЛЕВАТА АУДИТОРИЯ – жени, европейки

За любителите на лични/драматични/психологически филми. Предполагам ще се хареса повече на женската аудитория, поради естественото ни влечение към тези работи. Филм за стабилизиране на европейското самочувствие –> американската мечта в случая е да живееш в Париж… :D

ГЕРОИТЕ

Героите във филма са особено интересни. Кастинга е право в десятката. Изборът на Кейт Уинслет и Леонардо Ди Каприо е особено сполучлив. Драгият зрител доста трудно би се абстрахирал от страстната им любов в Титаник, а The Revolutionary Road може да бъде гледан като продължение на тази любов. Не особено сполучливо като любовна история, но страхотно попадение като драматургично продължение. Не е нужно режисьорът да ни обяснява на дълго и нашироко защо са се харесали, та да се оженят. Ние вече знаем, че има нещо между тях. От друга страна взаимоотношенията им са толкова наситени с емоция, има толкова силни конфликти и толкова дълбоки моменти, че по-слаби актьори на дали биха успели да пресъздадат качествено напрежението. Много добри второстепенни характери, които чудесно допълват историята от една страна и живеят собствен типажов живот от друга.

ПОСЛАНИЕТО

Филмът е по-скоро анализ, отколкото носител на послание. Той представя „добре нарисувани” характери, които всеки би следвало да възприема според собствените си стандарти. Не бих отишла толкова далеч, че да сравнявам герои от филм с героите на Достоевски, но има един прекрасен луд, който е естествено доста опростен типаж, но лично на мен ужасно ми заприлича на „Идиот”-а княз Николаевич Мишкин, заради идеалите му най-вече.

За мен посланието беше „Не се оставяй на течението”…

ИДЕИТЕ

Идеите и търсенията във филма са ужасяващо провокативни! Почти всеки кадър поражда асоциации. Масовка на чиновници, които не знаят защо?накъде?какво?. Кадър – илюстрация на лицемерието на „обикновения човек”, от който както се окзава можеш да очакваш всичко. Идеалистът, за когото вече споменах. Домакинята на токчета, с престилка, в лъскавата си клетка. Любовта, която е най-близо до омразата от всяко друго чувство. Страхът от промяна, страхът въобще. Слабостта vs силата. С две думи – тегава работа!

РНВГ:

John Givings: Hopeless emptiness. Now you’ve said it. Plenty of people are onto the emptiness, but it takes real guts to see the hopelessness.

John Givings: You want to play house you got to have a job. You want to play nice house, very sweet house, you got to have a job you don’t like.

De Niro

Класик е! Може би любимият ми актьор, но и двата филма, които гледах с него напоследък са :(…  Втория дори не успях да го догледам.

Righteous Kill – ченгеджийска американска история (с Ал Пачино!!!) и What just happened – холивудска американска история (с Шон Пен!!!, Брус Уилис, Катрин Кийнър и Кристин Стюард – двете дами от “Into The Wild”). И двата са от 2008. Не ми се пише за тях…

Само ще си направя кефа с няколко любими сцени от негови стари филми… :)

:)))))))

Gobelins – Анимация по френски

Gobelins L’Ecole de L’Image е училище за визуални изкуства. Департамента по анимация е основан през 1975г. На сайта ще намерите стандартната информация, какво постигат завършилите там, какви са програмите и пр. Най- интригуващата част обаче са самите филмчета, които студентите създават! Музиката в случая е 50% от картината :)