Реквием за една наркоманска история

9 години по-късно и аз гледах „Реквием за една мечта”

Requiem_for_a_dream

Режисьор Darren Aronofsky, с участието на Ellen Burstyn, Jared Leto, Jennifer Connelly, Marlon Wayans.

От всички филми, които изгледах през последната седмица нито един не успя да ме ужаси до толкова, че да пиша за него.

Ако не сте гледали „Реквием за една мечта” – това е историята на четирима души. Четирима наркомана. Джарет Лето (секс символа на моето тийнейджърство) е във фокуса на събитията. Другите трима са майка му, гаджето му и „бизнес” партньора му. Историята проследява пътя на пълната им деградация.

Впечатляващ монтаж, чудесна режисура, страхотна игра!

Филмът започва бавно и постепенно темпото се вдига. Героите са добре развити, кадрите – гротескни. Има много контрасти, много емоция, състояния. Има бързи кадри, добре комбинирани със звук, които като че ли ти отварят мозъка и изсипват ужас в него. Може да се каже, че са сюрреалистични сцени, които безпощадно удрят директно в подсъзнанието, като подминават реалността. Добро попадение е, че наркоманията е буквално сравнена с умопомрачаващата пристрастеност към тъпи телевизионни предавания. Има страхотни портрети, на изгубени хора, останали без ценности, без цели. Има добра актьорска игра. Има брутални моменти, има точни реплики. Няма смисъл!

Ужасен филм!

Това, което не харесвам в повечето български филми е че следват една специфична драматургична линия – лошо – лошо – много лошо – още по-лошо – е, са си еб@ майката! „Реквием за една мечта” е точно такъв филм. В него няма капчица надежда. Предполагам, че идеята е да покаже на господин кинозрителя колко лошо е да си наркоман, това което не разбирам е какво му остава на горкичкия господин зрител след този филм, освен да отиде и да се надруса, за да забрави за ужасяващата реалност в която живее.

„This is not a film for the weak of mind or soul.” James Berardinelli

Твърде несъгласна съм с господин Berardinelli, тъй като силата е не да поемеш/потънеш в „лайната”, а да намериш изход от тях, да покажеш красивото, доброто, да дадеш надежда. Да, интересно е да задълбаеш в нечий болен мозък, да разбереш слабостите, но това само по себе си не дава смисъл. Това е просто констатация, плакат, но не и призив!

Филмът е може би обратното на Flashbacks of a Fool, само че там режисурата определено не е толкова слаба, колкото тук го няма смисъла.

Advertisements