Майстора и Пенелопе Круз

“Сладки сънища” , “Ню Йорк, обичам те!” и “Елегия” ИЛИ “11 кратки истории, в които главният герой не си намери маргаритата в лицето на мис Круз”. Кураж, Хавиер Бардем, с толкова желана жена!

3 от 4-те филма, които видях от киномания тази година бяха любовни. Сексът, наркотиците и рока май не са актуални вече. Кинаджии призовават: “Да бъдат любовта, виното и джаза!”.

СЛАДКИ СЪНИЩА

режисьор: Джейк Поутроу, в главните роли: Гуинет Поутроу, Пенелопе Круз, Steffan Boje (не знам как се чете на български)

Знам че не е хубаво, но не мога да се избавя от предразсъдъците си, породени от факта, че режисьорът на филма е от семейство Поутроу. Не бих казала, че си струва, но филмът се гледа. Все пак по-добре да гледаш отново Vanilla Sky.

Би следвало главният герой да преживява тежко психологическо премеждие/криза на средната възраст, в следствие на което насън му се явява мистичната Анна (Пенелопе Круз) и дава нов смисъл на неговото съществувание (или поне нощите му). Гаджето му Дора (Гуинет Поутроу) си спи до него, докато той не изчатква тотално и тогава тя си тръгва за кратко. За съжаление обаче екзистенциалната му криза не е описана, така че да останеш с впечатление за голяма драма и на практика драгият зрител (поне аз) остава с впечатление за един неудачник, дето сънува розови сънища. Тежко смислово натоварени символични сцени на Дора и главният герой, които си пожелават “Лека нощ, обичам те!” в три поредни сцени в течение на филма би следвало да те информират за разпада на техните взаимоотношениш, но драгият зрител (поне аз) си мисли само: “Тука режисьорът се опитва да ни информира, че между тез двамата нещо започва да куца!”.

Пенелопе Круз играе чудесно. Тя има два персонажа – този от съня на господина и “реалният”, на актриса/модел от реклама. Вторият от които, поставен доста неубедително. В интерес на истината всички играят добре, диалогът също е ок. Липсват обаче малките детайли/жестове, които да направят филма.

В крайна сметка послението на също не е лошо, но няма да казвам кой е убиеца…

НЮ ЙОРК, ОБИЧАМ ТЕ

11 режисьора, 11 кратки истории

Филмът е продължение на “Париж, обичам те!”, който за съжаление още не съм гледала и не мога да ги сравня. Сглобен е от 11 кратки любовни истории по 10 минути, от които скучните – в края. Започва доста забавно, има един особено смешен диалог между Итън Хоук и мацка с дръпнати очи във втората история, но към средата на филма си готов (поне аз) да ставаш и да си ходиш.

Това, което ми липсваше беше общо послание на филма. Ако не се лъжа Айзенщайн беше доказал нАучно, че в монтажа А+В=С. Сиреч, сглобяваш два кадъра и получаваш трети смисъл (не АВ, а С). Конкретният експеримент/пример беве лице+супа=глад. Е това липсва в “Ню Йорк, обичам те!”. Всяка история стои сама за себе си и няма много смисъл да ги гледаш една след друга.

Интересен факт: Натали Портман прави режисьорски дебют.

РНВГ:

“I am a hooker!”

ЕЛЕГИЯ

режисьор: Isabel Coixet (предполагам Избел Коаксе), в главните роли: Пенелопе Круз, Бен Кингсли

Страхотен филм! Ако сте в настроение за любовна драма – гледайте го! Може би ми хареса толкова много, защото имах ниски очаквания, заради ограниченото си сексистко мислене (режисьорът е жена), но дори и да е така, филмът в никой случай не е загуба на време! Ако в “Изгубени в превода” София Копола не успява съвсем да се отърве от етикета “Made by a woman”, госпожа режисьорът тук не оставя сладникав привкус, и пак успява да те разтопи.

Историята е за позастаряващ, високо ерудиран ерген/коцкар, който се забърква в неочаквано поглъщаща го любовна история с чуждуземната му студентка Консуела Кастило (Пенелопе Круз). Филмът има доста рязък тон, но си остава романтичен.

Оплетени взаимоотношеня, сложни характери и увлекателна история. Нямам какво друго да кажа, освен “Препоръчвам!”.

РНВГ:

Charlie Rose: Or… get married.

Advertisements

De Niro

Класик е! Може би любимият ми актьор, но и двата филма, които гледах с него напоследък са :(…  Втория дори не успях да го догледам.

Righteous Kill – ченгеджийска американска история (с Ал Пачино!!!) и What just happened – холивудска американска история (с Шон Пен!!!, Брус Уилис, Катрин Кийнър и Кристин Стюард – двете дами от “Into The Wild”). И двата са от 2008. Не ми се пише за тях…

Само ще си направя кефа с няколко любими сцени от негови стари филми… :)

:)))))))

“Die Welle” nach “Der Vorleser”

Миналата седмица гледах два филма. Добре че беше вторият.

The_Reader

The Reader – Филм, който оставя следи и прави гънки.

Режисьор Stephen Daldry, по романа „Der Vorleser” (буквално означава „четец на глас”) на Bernhard Schlink.

Темите, които филмът поставя са тежки. 1 GB тягост и въпроси. То е ясно, че в крайна сметка всичко опира до, както г-жа Михова казваше, „общочовешкия” или също „екзистенциален” въпрос за доброто и злото.

Докато те докара до там обаче, г-н кинематографът те прекарва през лабиринт от повръщано, еротика, секс, няколко класически романа, историческа епоха, невежество/ неграмотност/ дисциплина/ любопитство, любов, мисли, случки, елитно американско висше учебно заведение, една съдба, две съдби, още много съдби, съдебната зала, съдебните заседатели, един много секси епизодичен герой, затвор, много класически романи, записани на лента, среща, самоубийство, човечност, малко тъпа мелодрама с една кутийка. Та на финалните надписи си изнемощял и ти е точно толкова все тая за доброто, колкото и за злото… Важното е младите да се обичат…

Кого да обичат? Как да обичат? Ами ако този, който обичат е бил пазач от СС в Аусшвиц? Ааааа, не! Никакво обичане… По-добре без любов, без емоция. Трябва да има дисциплина! Човек трябва да върши това, което трябва да се върши. Да ходи на работа, да си глади сутиена даже трябва! Да се умива, ако някой е мръсен и него да измива. Никакво разсейване. Дисциплината дава чувство за удовлетвореност! Кофа вода и измиваш повръщаното. Продължаваш напред. И в кого се превръщаш?

Историята вкратце:

Майкъл Берг (15) и Хана Шмид (Кейт Уинслет), преживяват еротична история с елементи на любов. Той ѝ чете. Авторът се постарава и двамата да ги харесаме, като ги сравнява с пуританското, лицемерно семейство на момчето.

Michael: I can’t live without you. The thought of leaving you kills me. Do you love me?

Тя заминава. Той отива да учи право. Вижда я в съдебната зала. Разбира, че тя е замесена в дребно престъпленийце срещу човечеството.

Professor Rohl: What we feel isn’t important. It’s utterly unimportant. The only question is what we do. If people like you don’t learn from what happened to people like me, then what the hell is the point of anything?

Ами сега?

Лично мнение: Мразя автори, които се опитват да пробутат тезата, че тъпанарите и те душа носят. Неприятни главни герои могат да ме накарат да анатемосам цялата, там от какъвто сорт е творбата, гилдия. Факт е, че човек може да осъзнае грешките си, но това определено не означава, че ги е изкупил и че трябва да започнем да го харесваме! И тази Хана, ако беше простодушна кравичка -убийца също сигурно щеше да ме доведе до същото ужасно състояние на гняв, но тя прояви характер, да ѝ се не знае… Тя беше толкова изконно объркана, но едно нещо беше схванала – това че е неграмотна не е хубу! И прояви достойнство и характер, като се обрече на доживотен затвор, само и само да не си признае, че не може да чете. Чудя се възможно ли е такъв човек да съществува реално? Какво по дяволите може да те накара да затриваш народ по най-жесток начин ако имаш достойство и характер?

Die_Welle_scene

Die Welle филм който обяснява, появата на наякои феноменални проявления на не-човечност.

Режисьор Dennis Gansel (Тук обратното – режисьорът германец), по романа “The Wave” на Todd Strasser.

Книгата е базирана на реално проведен експеримент. Филмът е базиран на книгата. Реално проведеният експеримент е базиран на хората. Хората често се базират на книгите, които четат, а през последния век и на филмите.

Историята вкратце:

Готиният учител в училище ще води ЗИП („Задължително избирателен предмет” или както там се разчленяваше абревиетурата) по „Автокрация” (еднолична власт). За да ги заинтригува, учителят решава да демонстрира как се установява такъв режим, чрез някои прости но ефективни психологически трика. Стадната природа на човешкото същество взима превес. Еуфория, задружие, няколко вандалски прояви, убийство, затвор/арест.

Малко или много този филм обяснява как се е случила Хана Шмид. Когато ценностната система е уязвима/слаба/млада/неустановена/необразована бива лесно манипулируема и най-първични, често зверски качества човешки могат да изплуват на бял свят. Лошото е, че май не може да се разчита на това че само слабите са подвластни на това, съдейки по историята. Всичко зависи от обстоятелствата, в които попадаме. О, колко тъжно заключение!

За да не е толкова песимистичен извода, ще сложа на края една оптимистична лекция, която Ани ми даде. Там тезата е, че същите тези обстоятелства могат да ни направят зверове, могат да ни направят и герои! (Пак базирана на експерименти на хора, базирани на книги)

http://www.ted.com/talks/philip_zimbardo_on_the_psychology_of_evil.html