„Зад Кадър” – ставаме все по-добри!

София Филм Фест започна с “Зад Кадър”

Режисьор – Светослав Овчаров, в ролите – Иван Бърнев, Цветана Манева, Касиел Ноа Ашер, Красимир Доков, Гергана Плетньова, Валентин Ганев, Койна Русева, Пламен Масларов

Не проявявам задълбочен интерес към българското кино, но от това което минава пред очите ми констатирам – Хип, хип, УРА, ставаме все по-добри!

„Зад кадър” не беше „За български – става!” – снисходителна мисъл, родена от племенните цености, които се коренят в моралната ми система.

За първи път най-откровено си мислих „Абе, тази монтажна връзка на кадри с два търкалящи се предмета е ужасно дразнеща!”, „Абе, това да разкажеш мислите на героя със задкадров глас, докато пише писмо е чийзи”, „Абе….”. Мънички критични мисли, които протичат само тогава, когато всичко друго е наред.

Всичко друго – интересна история, съвременен диалог, красиви кадри, непреиграващи и чудесни актъори, пълнокръвни герои, верни послания, приятен звук и OMG, OMG – чувство за хумор!

ИСТОРИЯТА ВКРАТЦЕ

България/Западен Берлин, желязната завеса, семейство, БКП, ушеви, семейство?

Филмът е по истински случай.

КОМУ Е НУЖНО?

Ако искаш да разбереш обществото, в което живееш е добре да се запознаеш с архитипите му. Ако прочетеш историята на държавата си ще зарадваш даскала си по история, но няма да схванеш сърдитото му държание на лафката. „Зад кадър” разказва история от перспективата на човека. И пак – ако искаш… защото винаги има вариант да не те интересува защо даскалът ти по история нервничи на лафката. Честно казано, не знам кое е по-умното.

ДОЧУТО В ТОАЛЕТНАТА СЛЕД ФИЛМА

Баща: Хареса ли ти филма?

Пуберка: Не.

Баща: Сигурно не го разбра…

Пуберка: Не, разбрах го, ама не ми хареса!

Бащата тръгва, нищо не казва. Тя след него…

Пуберка: Е, със сигурност не съм го разбрала толкова добре, колкото ти си го разбрал…. (продължава да говори, ама аз вече не чувам)

Advertisements

Дориан Грей – БОЗА

Режисьор: Oliver Parker, с участието на: Ben Barnes, Colin Firth

„But even the bodice-ripping orgies can’t disguise the fact there’s not much happening under the movie’s beautiful, gothic canvas.” -Jonathan Crocker

Like!

Въпрки че не-очакванията ми за този филм се оправдаха, не можах да не го гледам, тъй като „Портретът на Дориан Грей”, освен единственият роман на Оскар Уайлд е единственият роман, който моя милост е чела три пъти. (Не съм гледала предишни екранизации!)

ИСТОРИЯТА ВКРАТЦЕ

Красавецът Дориан Грей отива в Лондон ( Дикенсова Англия ), за да наследи покойния си, лош дядо. С красотата си пленява представители на висшето общество. Портрет, който художникът Базил (влюбен в него) му рисува, започва да поема следите на времето. Актрисата Сибил Вейн го среща с любовта и невинността, Хенри го среща с порока. Дориан избира порока, след като/тъй като е дарен с вечна младост. И така…

КНИГАТА – 1-ВИ ПРОЧИТ

Бях малка AlsoKnownAs девствена. Научих нова дума – „хедонизъм”. Цинизмът на Оскар Уайлд ме плени. В тефтерче си записах остроумия в стил:

“The only way to get rid of a temptation is to yield to it.”

“I like persons better than principles, and I like persons with no principles better than anything else in the world.”

“I adore simple pleasures. They are the last refuge of the complex.”

“One can always be kind to people about whom one cares nothing.”

Не разсъждавах много, просто се кефих на остроумните фрази. Мислих си, че съм разбрала книгата чудесно!

КНИГАТА – 2-РИ ПРОЧИТ

Изненадах се колко съм била зле, като съм я чела първият път, как въобще не съм прозряла екзистенциалния/общочовешки смисъл заложен в романа. The moral of the story над всичко!

КНИГАТА – 3-ТИ ПРОЧИТ

Изненадах се колко съм била зле първите два пъти като съм чела романа и цинично отбелязах – БАХТИ ГЕЙСКАТА ИСТОРИЯ!

ФИЛМЪТ

Един филм никога не може да ти даде това, което един роман ти дава и vice versa. Огромният проблем на филма е, че режисьорът май се е опитал да екранизира всичко и накрая изненадващо не му се е получило. В този момент сигурно е въздъхнал и е решил поне да оживи портретът, като го направи „да издава звуци”.

Лично моето мнение е, че всеки филм трябва да има една основна идея/тема, на която да са подчинени всички останали теми/идеи. В момента, в който изгубиш едното нещо, което всъшност искаш да кажеш – получава ти се „боза”, защото не знам кой трябва да си, та за 2 часа да вкараш драгия зрител в няколко филма едновременно.

Посланието на филм по тази книга, според мен би следвало да бъде или ЖИВЕЙ/но с мярка, или ЦЕНИ/но не сляпо, или ГЕЙСКА ИСТОРИЯ. Мисля, че романът е толкова шарен, че могат да се извадят поне още 50 теми от него.

„The basis of optimism is sheer terror.”

Сектор 9 – що е то Апартейд?

Режисьор: Neill Blomkamp, в главната роля: Sharlto Copley, жанр: научна фантастика

Научна фантастика ли? Един от най-добрите документални филми, който съм гледала…

Темите

Социално-политически. Много лични.

Историята вкратце

Доста неприятни извънземни закъсват на нашата планета. По конкретно – в Йоханесбург, Южна Африка. Поради отвратителния им вид и не до там развит интелект, биват отделени от хората в гета. Глад, мизерия, рестрикции. Имаме един доста интересен/сложен главен герой. Няма да разказвам случките,но не се сещам за по-добър начин да обясниш Апартеида! Евала на Нийл Блумкамп за този филм!

Жанра

Доста критично гледам на cinéma vérité техниките. Аз съм от онези сухари, на които вместо друсането на камерата да им носи усещане за автентичност ги заболяват слепоочията. Бях анатемосала steadicam-а и „малката дигитална камера”, но „Сектор 9” се оказа преломен филм в моя живот и сега съм готова да кажа „да!” освен на друсането и на фотореалистичното 3D… Както се оказва, когато е подчинено на „голямата идея” всяка техника може да добави смисъл.

Анализ?

Направих опит да сформирам конструктивно/аналитично мнение за филма, но стигнах до извода, че без да съм отраснала в Joburg няма да ми се получи! Зимата бях там на гости на сестра ми и зет ми и за две седмици прекарани там + една туристическа книжка за Южна Африка + няколко статии от Wikipedia, устанoвявам, че само мога да се съглася с/възхитя на филма!

РНВГ

Angry Alien: Fuck off!

Up The Revolutionary Road

Обща мечта vs „безнадеждна празнота”

Снощи отново ми се случи да изгледам един след друг два тематично свързани филма “В небето” и „The Revolutionary road” (За който преди малко писах тук).

Film Review Up

„В небето” (UP) е изключително симпатична 3D анимация на Pixar/Disney. Филмът е приказна, много човешка история, засяга тежки въпроси, добре захаросани, та да стават и за деца. Повече за техниката (първият триизмерен на Pixar) и сюжета -> в „Програмата”

Общото във “В небето” и “The Revolutionary Road”

…е общата мечта. И в двата филма има семейна двойка, и в двата филма имаме „безнадеждна празнота”.

ПАРАЛЕЛ

„В небето” – много любов. Момче и момиче, после мъж и жена, накрая баба и дядо имат обща мечта (генерирана от момичето, възприета от мъжа) да имат къща над водопад в Южна Америка. Не я осъществяват, но се радват на живота междувременно. Тя умира.

„The Revolutionary Road” – много страст. Момче и момиче, после мъж и жена. Имат обща мечта (генерирана от жената, вдъхновена от момчето) да отидат да живеят в Париж. Не я осъществяват, но не се и радват на живота междувременно. Тя умира.

Доста са подобни, а?

Film Review Up

Няма смисъл да се вдълбавам в сравнителен анализ на драматургията, изразните средства и героите – би било дълго и безсмислено. Все пак става въпрос за детска анимация срещу игрална драма. Това което препоръчвам е да гледате „В небето” след “The Revolutionary Road” за по-добро самочувствие и оптимизъм!

The Revolutionary Road

Режисьор: Сам Мендес, с участието на Леонардо Ди Каприо и Кейт Уинслет

Страшен филм, препоръчвам го горещо :)

The Revolutionary Road Poster

ИСТОРИЯТА ВКРАТЦЕ

Младост, красота, мечти, страст –> любов

Любов, брак, деца, къща –> чиновник, неуспяла актриса

Чиновник + неуспяла актриса –> омраза, скандали + безнадеждна празнота

Безнадеждна празнота -> мечта

Мечта –> любов, страст, вяра, вдъхновение, сила за живот

Живот –> повишение, бременност

Край!

ЦЕЛЕВАТА АУДИТОРИЯ – жени, европейки

За любителите на лични/драматични/психологически филми. Предполагам ще се хареса повече на женската аудитория, поради естественото ни влечение към тези работи. Филм за стабилизиране на европейското самочувствие –> американската мечта в случая е да живееш в Париж… :D

ГЕРОИТЕ

Героите във филма са особено интересни. Кастинга е право в десятката. Изборът на Кейт Уинслет и Леонардо Ди Каприо е особено сполучлив. Драгият зрител доста трудно би се абстрахирал от страстната им любов в Титаник, а The Revolutionary Road може да бъде гледан като продължение на тази любов. Не особено сполучливо като любовна история, но страхотно попадение като драматургично продължение. Не е нужно режисьорът да ни обяснява на дълго и нашироко защо са се харесали, та да се оженят. Ние вече знаем, че има нещо между тях. От друга страна взаимоотношенията им са толкова наситени с емоция, има толкова силни конфликти и толкова дълбоки моменти, че по-слаби актьори на дали биха успели да пресъздадат качествено напрежението. Много добри второстепенни характери, които чудесно допълват историята от една страна и живеят собствен типажов живот от друга.

ПОСЛАНИЕТО

Филмът е по-скоро анализ, отколкото носител на послание. Той представя „добре нарисувани” характери, които всеки би следвало да възприема според собствените си стандарти. Не бих отишла толкова далеч, че да сравнявам герои от филм с героите на Достоевски, но има един прекрасен луд, който е естествено доста опростен типаж, но лично на мен ужасно ми заприлича на „Идиот”-а княз Николаевич Мишкин, заради идеалите му най-вече.

За мен посланието беше „Не се оставяй на течението”…

ИДЕИТЕ

Идеите и търсенията във филма са ужасяващо провокативни! Почти всеки кадър поражда асоциации. Масовка на чиновници, които не знаят защо?накъде?какво?. Кадър – илюстрация на лицемерието на „обикновения човек”, от който както се окзава можеш да очакваш всичко. Идеалистът, за когото вече споменах. Домакинята на токчета, с престилка, в лъскавата си клетка. Любовта, която е най-близо до омразата от всяко друго чувство. Страхът от промяна, страхът въобще. Слабостта vs силата. С две думи – тегава работа!

РНВГ:

John Givings: Hopeless emptiness. Now you’ve said it. Plenty of people are onto the emptiness, but it takes real guts to see the hopelessness.

John Givings: You want to play house you got to have a job. You want to play nice house, very sweet house, you got to have a job you don’t like.

Реквием за една наркоманска история

9 години по-късно и аз гледах „Реквием за една мечта”

Requiem_for_a_dream

Режисьор Darren Aronofsky, с участието на Ellen Burstyn, Jared Leto, Jennifer Connelly, Marlon Wayans.

От всички филми, които изгледах през последната седмица нито един не успя да ме ужаси до толкова, че да пиша за него.

Ако не сте гледали „Реквием за една мечта” – това е историята на четирима души. Четирима наркомана. Джарет Лето (секс символа на моето тийнейджърство) е във фокуса на събитията. Другите трима са майка му, гаджето му и „бизнес” партньора му. Историята проследява пътя на пълната им деградация.

Впечатляващ монтаж, чудесна режисура, страхотна игра!

Филмът започва бавно и постепенно темпото се вдига. Героите са добре развити, кадрите – гротескни. Има много контрасти, много емоция, състояния. Има бързи кадри, добре комбинирани със звук, които като че ли ти отварят мозъка и изсипват ужас в него. Може да се каже, че са сюрреалистични сцени, които безпощадно удрят директно в подсъзнанието, като подминават реалността. Добро попадение е, че наркоманията е буквално сравнена с умопомрачаващата пристрастеност към тъпи телевизионни предавания. Има страхотни портрети, на изгубени хора, останали без ценности, без цели. Има добра актьорска игра. Има брутални моменти, има точни реплики. Няма смисъл!

Ужасен филм!

Това, което не харесвам в повечето български филми е че следват една специфична драматургична линия – лошо – лошо – много лошо – още по-лошо – е, са си еб@ майката! „Реквием за една мечта” е точно такъв филм. В него няма капчица надежда. Предполагам, че идеята е да покаже на господин кинозрителя колко лошо е да си наркоман, това което не разбирам е какво му остава на горкичкия господин зрител след този филм, освен да отиде и да се надруса, за да забрави за ужасяващата реалност в която живее.

„This is not a film for the weak of mind or soul.” James Berardinelli

Твърде несъгласна съм с господин Berardinelli, тъй като силата е не да поемеш/потънеш в „лайната”, а да намериш изход от тях, да покажеш красивото, доброто, да дадеш надежда. Да, интересно е да задълбаеш в нечий болен мозък, да разбереш слабостите, но това само по себе си не дава смисъл. Това е просто констатация, плакат, но не и призив!

Филмът е може би обратното на Flashbacks of a Fool, само че там режисурата определено не е толкова слаба, колкото тук го няма смисъла.

Flashbacks of a Fool – чалга фенове, гледайте го!

Мисля, че от такъв филм имаме нужда в България в момента. Трябва да бъде прожектиран в БИАД, а посетителите на култовата дискотека, завързани за столове и с клечки в на очите, така че да не могат да ги затворят.

Режисьор и сценарист Baillie Walsh, звездата – Daniel Craig, убийствената Felicity Jones.

RESUME:

„Contains strong sex, hard drug use and one use of very strong language” (BBC Movies)

Flashbacks_of_a_fool

Историята: Преуспял (богат) актьор (Daniel Craig), се е отдал на наркотици и разврат. Flashback към детството му, за да видим защо така му се е получило.

КРАСИВИ СЦЕНИ, КОФТИ ДИАЛОГ…

Филмът е красив, но съм на мнение че е по-добре сценарист и режисьор да си останат две отделни професии. С живописни кадри минаваме на тъгадък през персонажите, без да навлизаме много надълбоко. Те са по-скоро стилизирани типажи, отколкото цялостни образи. Ако историята беше добре развита, може би щяха да ѝ стоят добре. Диалогът не е този, който ще цитираш после. На места дори леко дразни. В стремежа си бързо да разкрие плоската същност на две курви в началото на филма, веднага след добре обрисуван секс с Daniel Craig, авторът им слага в устата тъп диалог за пластични операции. Ок, карикатурният им образ забавлява на момента, но има и по-предизвикателни начини да изкараш таива героини. Да намекнеш същността на някой герой с реплика е най-сладкото за господин/госпожа зрителя/зрителката. Всички характери са просто „заявени”, чрез репликите си, няма дълбочина.

И ВСЕ ПАК – ОЧАРОВАТЕЛЕН ФИЛМ

И въпреки куцащия диалог и недоразвитата история, филмът е очарователен. Изгледах го с удоволствие, защото е красив. Не само визуално. Ценностите, които възпитава, моралните тези които поставя са толкова чисти, ясни и прости, че е кеф да се потопиш в него, като в приказка. Антитезите на основното послание са също чудесно построени, така че фалшът който прозира в диалога лесно да бъде преглътнат, забравен и простен. Мисля, че от такъв филм имаме нужда в България в момента. Трябва да бъде прожектиран в БИАД, а посетителите на култовата дискотека, завързани за столове и с клечки в на очите, така че да не могат да ги затворят.

Felicity Jones  – ТЯ Е!

Има една героиня във филма, на която бих го опреличила целия. Героинята се казва Ruth, играе Felicity Jones. Играе божествено, героиняте е божествена. Леко дръпната, очарователна, мила, честолюбива, с характер… Да ти се прииска и ти като нея, да се ожениш за смръдльото на компанията, да родиш 4 деца и да разбиеш сърцето на преуспял секс символ J Майтапа на страна, чудесна е наистина и заслужава реверанс.

РНВГ:

„-Исках да си оправя носа, откакто бях на 10!” – една от курвите в началото на филма