Дориан Грей – БОЗА

Режисьор: Oliver Parker, с участието на: Ben Barnes, Colin Firth

„But even the bodice-ripping orgies can’t disguise the fact there’s not much happening under the movie’s beautiful, gothic canvas.” -Jonathan Crocker

Like!

Въпрки че не-очакванията ми за този филм се оправдаха, не можах да не го гледам, тъй като „Портретът на Дориан Грей”, освен единственият роман на Оскар Уайлд е единственият роман, който моя милост е чела три пъти. (Не съм гледала предишни екранизации!)

ИСТОРИЯТА ВКРАТЦЕ

Красавецът Дориан Грей отива в Лондон ( Дикенсова Англия ), за да наследи покойния си, лош дядо. С красотата си пленява представители на висшето общество. Портрет, който художникът Базил (влюбен в него) му рисува, започва да поема следите на времето. Актрисата Сибил Вейн го среща с любовта и невинността, Хенри го среща с порока. Дориан избира порока, след като/тъй като е дарен с вечна младост. И така…

КНИГАТА – 1-ВИ ПРОЧИТ

Бях малка AlsoKnownAs девствена. Научих нова дума – „хедонизъм”. Цинизмът на Оскар Уайлд ме плени. В тефтерче си записах остроумия в стил:

“The only way to get rid of a temptation is to yield to it.”

“I like persons better than principles, and I like persons with no principles better than anything else in the world.”

“I adore simple pleasures. They are the last refuge of the complex.”

“One can always be kind to people about whom one cares nothing.”

Не разсъждавах много, просто се кефих на остроумните фрази. Мислих си, че съм разбрала книгата чудесно!

КНИГАТА – 2-РИ ПРОЧИТ

Изненадах се колко съм била зле, като съм я чела първият път, как въобще не съм прозряла екзистенциалния/общочовешки смисъл заложен в романа. The moral of the story над всичко!

КНИГАТА – 3-ТИ ПРОЧИТ

Изненадах се колко съм била зле първите два пъти като съм чела романа и цинично отбелязах – БАХТИ ГЕЙСКАТА ИСТОРИЯ!

ФИЛМЪТ

Един филм никога не може да ти даде това, което един роман ти дава и vice versa. Огромният проблем на филма е, че режисьорът май се е опитал да екранизира всичко и накрая изненадващо не му се е получило. В този момент сигурно е въздъхнал и е решил поне да оживи портретът, като го направи „да издава звуци”.

Лично моето мнение е, че всеки филм трябва да има една основна идея/тема, на която да са подчинени всички останали теми/идеи. В момента, в който изгубиш едното нещо, което всъшност искаш да кажеш – получава ти се „боза”, защото не знам кой трябва да си, та за 2 часа да вкараш драгия зрител в няколко филма едновременно.

Посланието на филм по тази книга, според мен би следвало да бъде или ЖИВЕЙ/но с мярка, или ЦЕНИ/но не сляпо, или ГЕЙСКА ИСТОРИЯ. Мисля, че романът е толкова шарен, че могат да се извадят поне още 50 теми от него.

„The basis of optimism is sheer terror.”

Advertisements