Някой търси “много смешен филм с негри”

Някой е попаднал тук по ключови думи “много смешен филм с негри” – ако пак попадне: ще да е “Боговете сигурно са полудели”!

Advertisements

Дориан Грей – БОЗА

Режисьор: Oliver Parker, с участието на: Ben Barnes, Colin Firth

„But even the bodice-ripping orgies can’t disguise the fact there’s not much happening under the movie’s beautiful, gothic canvas.” -Jonathan Crocker

Like!

Въпрки че не-очакванията ми за този филм се оправдаха, не можах да не го гледам, тъй като „Портретът на Дориан Грей”, освен единственият роман на Оскар Уайлд е единственият роман, който моя милост е чела три пъти. (Не съм гледала предишни екранизации!)

ИСТОРИЯТА ВКРАТЦЕ

Красавецът Дориан Грей отива в Лондон ( Дикенсова Англия ), за да наследи покойния си, лош дядо. С красотата си пленява представители на висшето общество. Портрет, който художникът Базил (влюбен в него) му рисува, започва да поема следите на времето. Актрисата Сибил Вейн го среща с любовта и невинността, Хенри го среща с порока. Дориан избира порока, след като/тъй като е дарен с вечна младост. И така…

КНИГАТА – 1-ВИ ПРОЧИТ

Бях малка AlsoKnownAs девствена. Научих нова дума – „хедонизъм”. Цинизмът на Оскар Уайлд ме плени. В тефтерче си записах остроумия в стил:

“The only way to get rid of a temptation is to yield to it.”

“I like persons better than principles, and I like persons with no principles better than anything else in the world.”

“I adore simple pleasures. They are the last refuge of the complex.”

“One can always be kind to people about whom one cares nothing.”

Не разсъждавах много, просто се кефих на остроумните фрази. Мислих си, че съм разбрала книгата чудесно!

КНИГАТА – 2-РИ ПРОЧИТ

Изненадах се колко съм била зле, като съм я чела първият път, как въобще не съм прозряла екзистенциалния/общочовешки смисъл заложен в романа. The moral of the story над всичко!

КНИГАТА – 3-ТИ ПРОЧИТ

Изненадах се колко съм била зле първите два пъти като съм чела романа и цинично отбелязах – БАХТИ ГЕЙСКАТА ИСТОРИЯ!

ФИЛМЪТ

Един филм никога не може да ти даде това, което един роман ти дава и vice versa. Огромният проблем на филма е, че режисьорът май се е опитал да екранизира всичко и накрая изненадващо не му се е получило. В този момент сигурно е въздъхнал и е решил поне да оживи портретът, като го направи „да издава звуци”.

Лично моето мнение е, че всеки филм трябва да има една основна идея/тема, на която да са подчинени всички останали теми/идеи. В момента, в който изгубиш едното нещо, което всъшност искаш да кажеш – получава ти се „боза”, защото не знам кой трябва да си, та за 2 часа да вкараш драгия зрител в няколко филма едновременно.

Посланието на филм по тази книга, според мен би следвало да бъде или ЖИВЕЙ/но с мярка, или ЦЕНИ/но не сляпо, или ГЕЙСКА ИСТОРИЯ. Мисля, че романът е толкова шарен, че могат да се извадят поне още 50 теми от него.

„The basis of optimism is sheer terror.”

Gran Torino – филм за 269 милиона долара

Режисьор: Клинт Истууд, в главните роли: Клинт Истууд, Кристофър Карли, Бий Ванг, филмът е от 2008.

„Gran Torino is Eastwood’s hell-raising salute to every hardass he’s ever played” – Rolling Stone

gran-torino-1-1024

Е няма такъв филм! 4 години по-късно Клинт Истууд отново показа мощ, чисто сърце и чист ум, силни идеали. Главният герой е Walt Kowalski – ветеран от корейската война.

МАЛКО КОНТЕКСТ (от wikipedia)

„…the political frustration of failed all-Korea elections in 1948, escalated to warfare… The United States and the United Nations intervened on the side of the South…”

„In the US, the war was officially described as a police action (a Korean Conflict, not a Korean War) owing to the lack of a legitimate declaration of war by the US Congress. Colloquially, it is also The Forgotten War and The Unknown War, because it ended in stalemate, and unlike the Second World War and the Vietnam War, it is culturally forgotten.”

ИСТОРИЯТА ВКРАТЦЕ

Walt Kowalski – Тесногръд/Дълбок/Чист/Идеалист. Самотен, след като жена му умира. Децата му – лайна, съседите – hmong американци го разбират по-добре. Има Ford – Gran Torino, идеали, по които Walt Kowalski оставя прах. Гангстерите в квартала. Good vs Evil. Религия vs вяра. Любов vs комфортни взаимоотношения. Да се тълкува филма би боло излишно – трябва да се гледа.

Клинт Истууд || Walt Kowalski

Когато гледах филма си помислих, че тази история трябва да е лична… Колкото и да е добър режисьорът, не би могъл да изгради образ като Walt Kowalski без да влага разбиране.

Точка първа – войната. Идеалите, които военното дело възпитава са непонятни за повечето от нас. Доблест, чест, борба за свобода, храброст. Възхищавам се на хора, които “правят лоши неща на лоши хора”, но мисля че ако не си се докоснал до реалните следствия от тези идеали не би могъл да създадеш такъв филм. Мисля също, че ако си бил активно замесен в тези дела не би бил способен да направиш филм за това, тогава става може би прекалено лично. Няма да бръщолевя повече, защото се числя към тези, които не са се докосвали до реалното проявление на храбростта – войната, а познавам някой който е доста близо до темата и ще ми се смее :)

На къде бия (за Клинт Истууд от wikipedia) – “In 1950, during the Korean War, Eastwood was drafted into the U.S. Army, and was aboard a military flight that crashed into the Pacific Ocean north of San Francisco (Drake’s Bay). He escaped serious injury, but had to remain behind to testify at a hearing investigating the cause of the crash. This kept him from being shipped to Korea with the rest of his unit.[10]During his military service, Eastwood became friends with fellow soldiers and future actors Martin Milner and David Janssen.”

Точка втора – колата. Марката Форд е успяла да се натовари с доста смисъл и значения през изминалия век. Мисля, че никой който е чел Стайнбек, не може да избяга от определен набор асоциации, когато чуе Форд (Форд, модел Т). Аз лично съм голям фен на Ford Escort MK2, който като Gran Torino е рожба на 70те. Mr. Clint Eastwood, мамка му е роден в Сан Франциско, усещането му за Форд със сигурност е силно.

СИМВОЛИТЕ

Филмът е сложна плетеница от символи и мамка му никъде не издиша. Историята е добре подреден психологически пъзел, в който всяко парченце си стои убедително на мястото. Като се започне с Ford-a и се завърши с храната на hmong хората, които живеят до Walt Kowalski. Изборът на корейската, а не виетнамската война е доста силно режисьорско решение, освен че е взето по всяка вероятност на база на лични изживявания. По принцип не съм фен на американските интерпретации на източната философия, но в случая е поднесена толкова лично и пасва толкова добре на голямото послание, че стои някак си естествено. Разпада на вътрешните връзки в семейните взаимоотношения vs устойчивостта и духовното единство на семейството са нарисувани също със стотици символи в Gran Torino.

РНВГ

Ако не Клинт Истууд, кой ще разбира колко е важно какво казват второстепенните герои. Той съвсем директно дава оценка на главния си герой, чрез второстепенен, като забележете превода на казаното прави „средностепенната” Sue! Deep maa fakka! Kor Khue (семеен духовен водач на hmong фамилията) говори на hmong, а Sue превежда:

“Той казва, че хората не те уважават. Дори не искат да те гледат.

Той казва, че по начина по който живееш, храната ти няма вкус. Уморен си от живота.

Направил си грешка.

Не се чувстваш удовлетворен, заради грешката която си направил в миналото си.

Той казва, че няма щастие в живота ти. Като че ли нямаш вътрешен покой.”

ЛЮБИМАТА СЦЕНА